Скъпи приятели на Исторически музей – Нова Загора, драги съграждани, днес се навършват 138 години от рождението на бележития новозагорски гражданин – Никола Стефанов Койчев – пламенен изследовател на историческото минало и основоположник на музейното дело в новозагорския край, ръководител на едни от първите археологически проучвания в града и селата от околията, създател и пръв директор на Историческия музей в гр. Нова Загора.
Никола Койчев е роден на 1 август през далечната 1886 г. в Нова Загора. Произхожда от семейството на дребен търговец на бакалски стоки, преселник от Сливен. Получава основното си образование в родния си град, а средно в градовете Сливен и София. В периода 1908-1909 г. отбива военната си служба в 32-ри пехотен Загорски полк.
През 1911 г. записва специалност „История и география“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Слуша лекции при проф. Васил Златарски, проф. Стоян Романски, проф. Гаврил Кацаров, проф. Анастас Иширков, проф. Богдан Филов и др. В периода 1912-1916 г. прекъсва следването си, за да участва във войните за национално обединение. Назначен е за взводен командир в състава на 32-ри пехотен Загорски полк. По време на войните е ранен при с. Акбунар, но след оздравяването си участва в боевете при Чаталджа, Одрин, Кукуш, при долината на р. Морава и Гниляне. Сражава се срещу французите на Македонския фронт през 1916 г. След демобилизирането си Койчев завършва висшето си образование през 1919 г.
През целия си съзнателен живот Никола Койчев е свързан с учителската професия. След завършването на висшето си образование работи като учител в Стара Загора, Асеновград, Първомай и Нова Загора. Значителна част от учителската му кариера преминава в Новозагорската смесена гимназия.
Остава в спомените на поколения випускници на гимназията като всеотдаен и ерудиран преподавател, отдаден на изучаването и популяризирането на културно-историческото наследство на родния си край. Десетилетия наред не минава събитие и честване на исторически дати без участието на Никола Койчев и неговите ученици.
През 20-те години на ХХ век е един от активните ръководители на юнашкото движение в Новозагорско. Оглавява ученическата секция "Загорка" към местното туристическо дружество, като организира множество излети и походи, разкриващи пред възпитаниците му красотите на родния край и България.
През 1921 г. в Нова Загора се полагат основите на Археологическо дружество „Загорие“, създадено от група ентусиасти и родолюбци под ръководството на учителя – историк в местната гимназия Петър Ангелов. През 1923 г. Никола Койчев се установява в Нова Загора и дава тласък в развитието му. Членове на дружеството са предимно учители, ученици, представители на интелигенцията от района и граждани – любители на историята. По инициатива на Никола Койчев и други дейци на дружеството се събират исторически и археологически артефакти. През 1926 г. в една от класните стаи на гимназията е уредена първата музейна сбирка, с която се поставя началото на музейното дело в Нова Загора. Във всички тези инициативи особено активни са най-младите членове на дружеството – новозагорските ученици. Към дейността на дружеството са привлечени видни български археолози, като Васил Миков, Георги Георгиев и др., които заедно с Никола Койчев извършват археологически проучвания – обхождания и разкопки в Нова Загора и района. В резултат на тях за българската и световна археология са открити и регистрирани множество селищни могили, десетки антични и средновековни селища, много некрополи и крепости. Музейната колекция се обогатява с множество безценни артефакти от областта на археологията, нумизматиката и етнографията. Поради липса на достатъчно място сбирката е преместена в сградата на читалище „Д. П. Сивков“, а впоследствие в имот, предоставен от Жилфонд на археологическото дружество. През 1950 г. сбирката прераства в музей, официално признат от Комитета за наука, изкуство и култура в гр. София. По инициатива на Никола Койчев и други дейци на дружеството започват да се организират вечеринки и томболи за събиране на средства за построяване на музейна сграда. Музейната сграда е построена през 1959 г. и официално открита на 4 септември 1960 г.
Заради активната събирателска и научно-изследователска работа в областта на археологията и историята, Никола Койчев е удостоен с високото държавно отличие – орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I-ва степен. Умира на 3 март 1960 г.