Почит към жертвите от клането в село Любенова махала /14 юли 2022 г./

       На 14 юли 2022 г. в село Любенова махала бе почетена паметта на хилядите избити българи по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), станали жертва на турския фанатизъм в разигралото се на 14 юли 1877 г. клане в селото, по време на което загиват над 2 400 души. Отбелязяна бе и 185-тата годишнина на храма "Свети Великомъченик Георги", който се превръща в епицентър на кървавата трагедия през злополучната 1877 г.

       Символичното отбелязване на скръбната дата бе организирано от НЧ „Д. П. Сивков – 1870“, Исторически музей – Нова Загора и ПК „Златна есен“, а сред присъстващите бяха кметът на община Нова Загора - г-жа Галя Захариева, Общинското ръководство и кметът на с. Любенова махала - г-н Иван Иванов. Те заедно с десетките, дошли да почитат паметта на жертвите в селото отдадоха своето преклонение, като сведоха глава в едноминутно мълчание и поднесоха цветя и венци.

Кървавата трагедия в с. Любенова махала. Хронология на събитието. 

       Мълвата за турските зверства в началото на юли 1877 г. в Ени Загра (Нова Загора) предизвикват страх и тревога сред мирното българско население в южната част на околията. По решение на селските старейшини, кервани от коли с над 2 000 души от девет села се отправят към село Гюнели махле (Любенова махала), където зад стените на църковния двор и в храма „Св. Великомъченик Георги“ се надяват да получат защита от изстъпленията на башибозушките и черкезки банди.

       През следващите дни те влизат в полезрението на турските власти, които подозират, че сред тях има „комити“ и „московци“, но тази версия не се потвърждава. За нещастие обаче на 14/26 юли 1877 г. част от турските войски, разположени на позиция при жп. станция Нова Загора, получават заповед да извършат поправка на ж. п. линия Нова Загора – Търново-Сеймен (дн. Симеоновград), повредена, ден по-рано от руски отряд в землището на село Рисиманово. Преминавайки през с. Любенова махала, черкезите, разделени на малки групи, провокират българското население. За съжаление реакцията не закъснява и местните мислейки, че те правят опит да им откраднат животните откриват стрелба, като убиват двама от тях. Това дава повод на редовната войска, башибозуците и черкезите да нападнат селото и подложат на нечувана сеч, укрилите се в църквата селяни. Загиват 1013 души, предимно жени, деца и старци. След това поробителите опожаряват и разрушават всичко по пътя си, и избиват още десетки невинни българи, с което броят на жертвите достига 2 400 души.